Като сняг стопява се нощта, а при мен не идва съня.
1.С мисли тежки боря се аз, с тежка участ и с много страст.
Припев: Защо ли с нас това се случи? Не знаех ли, че толкова боли? Стой прости, при мене се върни.Дали усещаш колко ме боли? Каквото съм направил, грещката прости, че аз не съм забравил: обичам те, нали?
2.Ето пак отива си нощта, а в зората виждам самота. Какво, че светло е навън?! Пак съм сам и това не е сън.