Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте — можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!
О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега и аз мога да ви кажа.
Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта площада.
О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още.
Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори.
Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е — средновековно невъзможен?..
О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа?
Все още сам е Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке, той чака своя знак все още.
Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде — средновековно невъзможен...
